Един по-различен пост

Здравейте!

Точно преди една година написах първата си публикация в блога. В моя блог. Толкова време мислих по въпроса дали да си направя такъв или не и накрая просто отворих Blogger и всичко сякаш се подреди само. Казах си "какво пък толкова, искам го и ще го направя". Някои ме подкрепиха, други не вярваха много в мен. Аз не съм кой знае колко последователен човек, днес искам едно, утре друго. Но за важните, истинските неща от живота полагам много усилия, да за бъде всичко както трябва. Оказа се, че и блога ми е едно от тези неща. За мен той е хоби, той е отдушник. Той е моето си място, където се чувствам добре и което ме пренася в други измерения. Думите сами излизат изпод пръстите ми, сами се пишат, а мислите ми сякаш летят една подир друга и едва смогвам да ги изразя. 

Моят блог е козметичен и засега ще си остане само такъв. Просто за това ми се пише. Обичам да се гримирам, обичам да научавам различни неща за това изкуство. Чета и се уча постоянно, защото ми е интересно и любопитно. И се радвам, че имам възможността да споделям наученото и да бъда полезна.

Започнах блога си, защото исках да говоря за козметика, а не всички мои приятелки и колежки проявяват такъв интерес. А страстта ми по гримовете все някъде трябваше да се отприщи. Аз и гримовете ми сме като мъж с кола. Гледам си ги, грижа се за тях, пазя ги и много ги обичам. Не ме интересува как  ще прозвучи това, но е факт и не ме е срам да си призная. Гримирането се превърна в мое хоби. Никога не съм имала свое хоби и все ми беше тъжно заради това. Сега го открих и дори за някои това да е нездравословна мания, за мен е едно от нещата, което ме кара да забравя дори за малко проблемите и стреса. Който и каквото да ми говори, ние живеем в един ужасно напрегнат свят. Дори само сутрин докато стигна до работа (а стигам за 10 минути) съм се ядосала, изплашила и стресирала 10 пъти. Трябва да има баланс... Затова аз си имам хоби и съм щастлива от този факт. 

Разбира се, че здравето, любовта и семейството са най-важни в живота, поне за мен, но е хубаво когато човек има възможността да бъде себе си и да прави това, което го кара да се чувства спокоен. 

Когато седна да пиша в блога, сякаш се пренасям в един магичен и неземен свят, в който всичко е красиво, лесно и приятно. Изобщо не я усетих тази една година в писане кога мина. Надявам се живот и здраве, да пиша още много години и това да ме радва все така както досега.

За мен блога е уют, спокойствие, блаженство и частица красота. 

Не мога да опиша с думи вълнението от първата публикация, от първите ми последователи и коментари. Всеки един от тях е бил и винаги ще бъде много ценен за мен. Сърцето ми всеки път подскача щастливо щом получа мейл, който ме известява за нещо свързано с блога. 

Не мога да пропусна и факта, че именно покрай блога се запознах с много страхотни хора. Винаги съм отворена за нови запознанства и ще се радвам през новата година да има още много такива. 

Като цяло блога ми донесе само приятни емоции, откъдето и да погледна нещата. 

Благодаря на всички, които ме подкрепят и четат блога ми.